Опознаване на златните български богатства в Чикаго

От България Сега (публикувано тук с разрешението на вестника):
Published 19 Януари, 2012 06:43:00 Bulgaria Sega

Тази година в българския чикагски януари няма много сняг, но по зимната училищна нива като че се готви добър посев. Има някакво раздвижване из школските чертози, разменят се идеи, по едно време учителите се и посъбраха „по работен екип” и без официалности, дойде и генконсулският чикагски тим, и се поразговориха за очаквани активности и събития. Витае идеята да се опознаят по-добре златните български богатства от млади таланти, които по-бързо и смело да вдигнат глава.



„Джон Атанасов” се готви за големи тържества – Десет години от началото! Има много идеи за използуване на емоционалния подем. Някои от тях ще бъдат споделени на тази страница, която в. „България Сега” е отредил за училището. Да се направи ли един преглед на талантите и заложбите, които битуват у българските деца? Той може да се превърне в модел за тяхното откриване и създаване възможности да пораснат и се изявят? А може би е време да се направи един ученически фестивал? Та сега сме Олимпийска година! „Лондон 2012” ще ни подсети, че в древните олимпиади, най-голямото обществено събитие за тогавашната цивилизация, заедно с юмручния бой и надбягването с колесници, са чели стихове и драми велики поети, философи са представяли прозренията си, скулптори са показвали великолепните си статуи...

Дали да не поканим на тази наша първа чикагска спортна и културна школска олимпиада и училищата от други градове, може и от други общности?

Така или иначе, това събуди идеята да представяме понякога на тази страница млади, талантливи, български ученици в българските или американски училища, които имат обич в сърцето си и волята да посветят отрано повече сили и старание в областта на спорта, изкуството и науката.

В училище „Джон Атанасов” очакваме помощ и сътрудничество в развитието на тази идея, при търсенето на таланти и пътищата за тяхното развитие и истинска изява!



Вико от Чикаго и автографът на Бербатов

Жанет и Валентин, Вико и Паула са едно българско семейство в Америка. Младшият състав учи в българското училище „Джон Атанасов”, в американското „Робърт Фрост”, както и се занимава с футбол, изкуство и други хубави работи на различни места из Чикаго. Старшият състав ги вози. И изкарва прехраната.

Темата на нашия разговор е не толкова кой какво иска от децата си и какво искат те от родителите, колкото какво му трябва на едно дете да е хубаво и здраво, да е умно и да развие талантите си. Опасното е, че ще прекалим със спорта и може да го изкараме най-важната работа в света. Но по-добре така, отколкото да го закопаем, този спорт, с безконечно зубрене, електронни игри и фейсбукове, мързел и сериали с биг бургери мазни по масата, издуващи вече чорбаджийското шкембе на нашето невръстно дете.

Казвам „Здраво” на Жанет Николова. Съпругът й Валентин е още на работа. Но на лице са главните герои – Викторио, комуто всички с удоволствие викат „Вико”, защото е толкова лесно и звучи така красиво... Той е на 10 години. Другият член на младежкия екип е Паула. Тя е на половината от годините на Вико.

Големият Вико играе футбол. И е с едно голямо преимущество пред мене. Той има автограф на Бербатов, а аз нямам.

- Ние с Бербатов сме от един град – ми съобщава първата важна новина моят събеседник. После малко се поправя – е, самият той наистина е роден в Чикаго, но родата му е от Благоевград и той така често ходи там, и там му е така хубаво, че си го е избрал за Първи свой град. Чикаго се задоволява с второто място.

- Вико - питам го много сериозно, - кога цялото семейство отивате някъде заедно и никой не остава в къщи?

След малко размисъл Вико ми отвръща също много сериозно:

- Да, ама аз си нося автографа винаги с мене...

Напълно сразен продължавам да го разпитвам за неговия съблагоевградчанин и футбола.

- Той ми поговори на български и с него държахме фланелката ето така... ама много хора се натискаха и всеки нещо го питаше... Аз исках да му кажа да не се отчайва, когато стреля в аут, а да се съсредоточи веднага за следващия път... моят треньор ме учи как да съм смел, особено като бия във вратата...

Ще ви припомня – тази среща на двамата градски се е случила по време на първия тренировъчен тур на „Манчестър Юнайтед” в САЩ. Те понаминаха и в Чикаго, при своите генерални спонсори от „Aon” – американската мултикорпорация, с чието има на гърдите си играят в Англия и по цял свят. Бербатов направи една незабравима среща със сънародниците си след една от тренировките на „Юнайтед” на чикагски терен. Вико, и баща му Валентин, разбира се, не я пропуснаха...

Вико е нападател. Говорим си професионално. Питам го кои са силните страни на играта му и кои са слабите?

- От миналата година насам подобрих дрибъла – ми казва, - сега играя добре и с двата крака, но трябва да съм по-сигурен при стрелбата, особено от воле.

- Колко гола имаш за сезона?

- Четири... Тази година ще вкарам повече.

Вико ми разказва, че се учи и от играта на големите отбори. Гледа много от мачовете на „Манчестър Юнайтед” и „Барселона”. Доволен е от треньорите си от футболната секция на неговия „Парк Дистрикт”. Мачовете в турнирите, които играят, са в 2 полувремена по 25 минути. Сезоните са от април до юни и от август до декември.

Какво му харесва, освен игрите, в България?

- Родните къщи и дворовете, дядо и баба в Меричлери и Благоевград, водата „Девин”, червените домати, градината и когато си говорим по български под сянката на старите дървета...

- Вико тренира още от детската градина - казва Жанета. – бяхме щастливи, че му хареса и го поощряваме. Изисква много време, но знаем колко важно е за децата и го намираме това време с цената на всичко!

Тя е дентал асистент, Валентин е електротехник. Те са щастливи, че децата им учат и в българското училище „Джон Атанасов”, което вече се посещава и от Паула. Живеят в Проспект Хайц. Вико е ученик в американското училище „Робърт Фрост”. Играе футбол и на училищния терен със своите американски съкласници.

Преди години го записват в футболната секция на местния „Парк Дистрикт”, където всяка седмица се тренира и играят мачове по време на сезона – обикновено в сряда и неделя. Спортните площадки стават вече привлекателно място и за малката Паола, за която примерът на брат и е като пътеводна звезда. Дали Вико ще стане звезда в сокъра за Чикаго и Америка – само той и времето ще покажат. Но да насочат към спорта своите деца и в други български семейства – това зависи само от разбирането на големите, грижливи и умни родители...

А това са няколко стиха на Вико, писани на английски, който иска да подчертае древната връзка между спорта, изкуството и културата

Over the sea and far away
Why can't I visit you every day?

I know I live in a different part,
but you are the one in my heart.

Bulgaria, how can I love you even more,
when I know you are not right by my door.
Климент Величков
В.”България Сега”

www.Bulgariasega.com